Уникалната роля и функции на сестрата
Уникалната функция на сестрата се посочва най-точно в определението на Вирджиния Хендерсон за сестринството и лежи в основата на концептуалния модел на сестринството и сестринските грижи. "Основната роля на медицинската сестра се състои в оказване на помощ на болния или на здравия индивид да подържа или да възстанови здравословното си състояние (или да го подпомага през последните дни на живота му), чрез извършване на дейности, които той би извършил сам, ако има сили, воля или ако притежава желаните познания, като тези действия се извършват така, че да се помогне на индивида възможно най-бързо да възстанови своята независимост”.
До неотдавна грижите за болните до голяма степен имаха инструктивен или емпиричен характер. Сестрите се опираха повече на практическия опит или на наблюдения, отколкото на резултатите от научни изследвания. Чрез опити и грешки сестрата намираше средствата, които би трябвало да помогнат на пациента и много сестри ставаха професионалисти благодарение на натрупания опит в грижите за болните.
Първоначално сестринството получава своята научна основа от областта на медицината, физиологията, биологията, психологията, социологията. Днес сестринското дело се стреми да създаде своя собствена, уникална структура от знания. Някои практически аспекти на грижите за болните все още остават интуитивни, но теоретичната база за това вече е създадена и научната основа в тази област ще продължава да се развива.
Както Мухина пише „времето, когато работата на сестрата се е свеждала основно до това „да помага на болния да бърше потта от лицето си" отмина”.
Световна здравна организация (СЗО) определя мисията на сестрата в съвременния свят като: "Основната роля на сестрата се състои в това да подпомага човека- болен или здрав, за запазване или възвръщане на здравето, чрез изпълнение на задачи, които той самият би изпълнил, ако имаше за това сила, воля или притежаваше необходимите познания, за да може да възвърне своята самостоятелност".
Мисията на сестрата в съвременния свят налага промяна във функциите на медицинската сестра, които внасят и нов смисъл в професията ''Медицинска сестра”. СЗО определя четири основни функции:
Първата функция е осъществяване на сестрински грижи, изразяващи се в профилактични мерки; сестринска намеса, свързана с възстановяване; психологическа поддръжка на човека и неговото семейство. Тази функция е ефективна, ако се осъществява в рамките на сестринския процес.
Втората функция е обучение на пациента и сестринския персонал, се състои в: оценка на знанията и навиците на човека, отнасящи се до опазване и възстановяване на неговото здраве; подготовка и предоставяне на нужната информация на съответното ниво; подпомагане на сестрата, пациента и помощния персонал в получаване на нови знания и умения.
Третата функция е зависимата и автономна роля на медицинската сестра в състава на екипа от медицински специалисти, обслужващи пациента. Без автономната роля сестринството не може да заеме полагаемото му се място в системата на здравеопазването.
Четвъртата функция е развитие на сестринската практика с помощта на изследователска дейност, която започва да се развива и в България през последните години.
Новото сестринско дело- това е потребност да се промени основата на текущата практика. Организацията на сестринската дейност се основава не само на изпълнение на лекарските назначения, но и на грижите, при които се отделя внимание на индивидуалните потребности на пациента.
Високо квалифицираната практикуваща сестра притежава достатъчно знания и навици, увереност, да планира, осъществява и оценява грижите, отговарящи на потребностите на конкретния пациент.
Според Грънчарова, „сестрата на 21 век трябва да бъде изключително проницателна във възприемането на алтернативи и търсене на иновационни подходи за решаване на проблемите, тъй като здравната индустрия се изправя пред ерозия и изчезване на традиционните практики за предоставяне на здравни грижи”.
Според нас, съвременните сестри възприемат нови роли, имащи значение за обществото и за самите тях. Ролята на сестрата се променя от зависима към независима. Ключът към независимата роля е колаборацията между сестрата, консуматора, лекаря и всички други здравни професионалисти, вместо зависимата от лекаря роля.
Като силни професионалисти, сестрите възприемат новите роли вместо да чакат да им бъдат делегирани права от лекаря и другите.
Професионалните сестри, при всеки отделен случай на заболяване, имат ключова роля, произтичаща от задачите и функциите им. Тяхната роля за качеството и продължителността на грижите е изключително важна. Те са отговорни не само за качеството, но и за ценовата ефективност на грижите.
Според Блейни и Хобсън, се подчертава централната роля на сестрата, като координатор между болничната администрация, лаборатории и други отделения, лекарите, общността и семейството на пациента.