История на сестринството в България
Възникване и развитие на сестринството в България
В България като началото на сестринските грижи се поставят с името на Райна Попгеоргиева Футекова, известна като Райна Княгиня. Когато през 1877 година тя е освободена от турския затвор, в който попада през Априлското въстание, тя заминава за Русия, където постъпва в Държавния медицински институт Москва и година по-късно завършва акушерските курсове. След завръщането си в България, работи като акушерка в „Майчин дом” и ръководи курсове за млади акушерки.
Райна Попгеоргиева полага основите на първата акушерска професионална организация в България.
Развитието на сестринството в България като професия започва в края на 19. и началото на 20 век. Инициатор на сестринското образование е Българското дружество „Червен кръст”. По инициатива на същото дружество през 1894 година се организира първият курс за милосърдни сестри в България. Неговата продължителност е десет месеца.След което сестрите са назначавани на постоянна работа
По-късно БДЧК взема решение за организиране на първото училище за медицински сестри , а д-р Христо Стамболски изработва първия му устав. Пръв директор е д-р П.Ораховац, който настоява да бъде открита и малка болница за нуждите на училището. В самото начало на новия 20. век България вече разполага със своето първо училище за милосърдни сестри. Чрез руските дипломатически представители в България са привлечени София Висоцкая и Олга Сухонен за наставнички на сестри-ученички. Първият випуск е едва от 8 ученички. Първата организация на милосърдните сестри в България е организирана отново от БДЧК.Тя е наречена „Светитроицко общество на милосърдните сестри”, тъй като училището е открито на празника на Света Троица. Целта на дружеството е да обучава и издържа милосърдните сестри , работещи в болниците, лазаретите и др. В началото на 20. век започват да се полагат и грижи за квалификацията на милосърдните сестри.Когато започват Балканските войни милосърдните сестри осигуряват медицинското обслужване на фронта.Няколко години след края й, през 1922 година по молба на председателя на БДЧК в България пристигат две американки – Рахила Таранс и Теодора Льо Гро. Те са назначени за директорка на училището и нейна заместничка. Изработва се нов устав, който изисква поне петокласно гимназиално образование за кандидатките за милосърдни сестри, задължителен става и едногодишния стаж. Така обучението става тригодишно.
С модернизацията на обучението се въвежда тримесечен подготвителен етап и шест редовни семестъра.
Започва да се обръща внимание и на специализацията на сестрите, които за целта се изпращат в Детска клиника на Александровска болница и в Майчин дом, за да усвоят необходимите умения за грижите за родилката и новороденото.
Ситуацията по отношение на сестринското образование се променя след Втората световна война, с оглед на различната политическа обстановка. До 1946 година страната разполага вече с 4 училища за подготовка на сестри. По примера на съветската номенклатура названието „милосърдна сестра” се заменя с „медицинска сестра”. През 1949 година се създават сестрински колегиуми.
Въпреки подобрената ситуация, професията остава все така нископлатена, което я дехуманизира и я прави нежелана, а това намалява качеството на сестринските грижи. Промяната на политическия живот след 1989 година води и до промени в организирането на полувисшия медицински персонал и изискванията към него.На 20.05 1991 г. се провежда конференция на полувисшите медицински специалисти, инициирана от главните медицински сестри на водещи здравни заведения. На тази конференция се взема решение за учредяването Български съюз на полувисшите медицински специалисти (БСПМС), който на всички нива да представлява съсловните интереси. Проведени са срещи и семинари с водещи експерти от ЕС,обсъдена е необходимостта от създаване на висше образование за полувисшите медицински специалисти, което да подготви сериозна кадрова база от главни и старши медицински сестри с богата теоретична и практическа подготовка по управление на здравните грижи. С решение на Академичния съвет на Медицински университет е основан факултет „Сестринско дело“. По-късно в Медицинските институти в гр. Плевен и гр. Пловдив са разкрити специалности „Здравни грижи“ към катедрите по социална медицина.
Съсловието на сестрите носи много голяма отговорност за здравето на населението изобщо. Един от съвременните проблеми е как да се изчислява необходимата бройка на сестрите. В целия свят тази нужда се изчислява спрямо броят на болните. В България засега продължава практиката тази необходимост да се изчислява спрямо броя на лекарите, т.е на един лекар, минимум 2 сестри. Концепцията за сестрите е съвсем променена, смята се, че те са сътрудници на лекаря в екипната работа, а не само изпълнители на техните назначения. От 2005 г. се създава Национален съвет по качество, който трябва да изработи Наредба за компетенцията на сестрите и акушерките. През 2005 година е приет и Етичен кодекс на организацията.
Необходимост от медицински сестри се усеща в цяла Европа. Неотменна необходимост е обаче да се регламентира какъв е делът на сестрата от това, което получава лекарят.
БАПЗГ изготвя Предложение към Националната Здравна стратегия 2007 – 2012г, наречено НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНА СТРАТЕГИЯ НА СЕСТРИНСТВОТО.
В нея са отразени основните проблеми, които стоят пред развитието на обучението и реализацията на медицинските сестри в България.
Накрая ще отбележим, че медицинските сестри имат своя международен празник. Това е 12 май, рождения ден на Флоранс Найнтингейл и като Международен ден на сестринството във всички страни започва да се чества от 1972г.