Информатика
Интернет, World Wide Web (WWW), електронна поща, вируси
· Интернет – компютърна мрежа, която свързва няколко мрежи
· Интернет е съкращение от inter network (между мрежа)
· Интернет – обществено достъпна международно свързана система от компютри (заедно с информацията и услугите, които те предлагат на потребителите)
· За функционирането на интернет са необходими компютри, комуникационни системи и компютърни програми, които управляват кодирането, предаването и приемането на данни, информация и сигнали.
· … съвместно ползване на ресурси, образуват мрежа
· Най-полезното в този вид работа е, че потребителите могат да ползват ресурси – файлове, директории, принтери, разположени на едната станция, като свои, стига само да им бъде позволено това от собственика,
· Когато компютър предоставя своите ресурси за ползване от други, той се явява в ролята на сървър.
· Когато черпи информация от друг, се нарича клиент.
· Данни е термин, който се използва за формализирано представяне на факти, концепции или инструкции, подходящи за обработка, предаване или интерпретиране от хора или устройства. Данните, с които се оперира, са с различен характер и произход – мултимедийни данни: текст, графика, анимация, звук и видео
· Информация – интерпретиране на данни, полезни за потребителя. Информацията, която хората предават или получават от интернет, е контекстно зависима и е свързана с техните професионални и лични интереси.
· Сигналите са физически величини, използвани за кодиране и пренасяне на данни в пространството и времето. Сигналите, посредством които се представят и разпространяват данните в мрежата, са с различна физична порода. Могат да бъдат електрически, електромагнитни, светлинни и др.
- Електромагнитни импулси – телефонна мрежа (кабел, усукана двойка), коаксиален кабел
- Електромагнитни вълни – микровълнови системи (високочестотни сигнали през атмосферата), антени, сателитни системи (получават усилват и връщат сигнали за земята
- Светлинни импулси – фиброоптични влакна
- Инфрачервени и радио вълни – безжични комуникации по въздух и радиопредаватели
· За разпространение на сигналите, чрез които се предават данни, е необходима подходяща техническа среда.
· Природата на средата за разпространение и характерът на каналите за връзка между устройствата зависят от природата на сигналите.
· За осъществяване на предаване на предаването на сигнали в комуникационните среди, са необходими специализирани устройства: сериен кабел – специализиран кабел за връзка на компютъра с друго устройство (модем), по който се предават последователни цифрови сигнали; модем – вградено или преносимо устройство за връзка на компютъра с телефонната мрежа; …– свързва множество компютри или други устройства с една комуникационна линия; концентратор (hub) – програмируем мултиплексор, който може да натрупва, задържа и препраща съобщения между нискоскоростни и високоскоростни комуникационни линии; контролер – вид мултиплексор за управление на множество устройства (терминали), свързани към един компютър; комутатор – компютърно мрежово устройство, което свързва мрежови сегменти
- Ниският клас мрежови комутатори в почти идентичен с мрежовите хъбове, макар и все пак по-„интелигентен”.
- Комутаторите са способни да преглеждат постъпилите пакети информация, да определят източника и дестинацията им и да ги препратят
- Тъй като доставя пакетите само на устройството, за което са предназначени, комутаторът не запълва капацитета на канала и като цяло предлага много по-добра производителност от хъба
· Компютърна комуникационна мрежа (computer network) е съвкупност от комуникационен хардуер, комуникационен софтуер, компютри и други устройства, свързани заедно чрез преносна среда в система, която позволява на група потребители да ползват заедно общи бази данни, софтуер, периферни устройства и достъп до други мрежи. Според предназначението си мрежите са: частни, обществени, международни, видеоконференции; според пространственото си разположение мрежите са: локални (Local Area Network – LAN), международни (Wide Area Network – WAN), глобални (Global Area Network – GAN), районни (Metropolitan Area Network – MAN)
· Магистрала – всички съобщения се предават по цялата мрежа, всяко устройство е програмирано да приема само един вид от много сигнали
· Звезда – централно устройство, което контролира трафика между свързаните с него по-малки устройства
· Пръстен – съобщенията се движат в кръга до срещане на адресанта
· Йерархична мрежа – мрежа тип „звезда”, с по-малки звезди, свързани към някои от възлите
· Комуникационните функции на компютъра се управляват от специализирани програмни системи, които осигуряват предаване и приемане на сигнала в съответствие с предварително зададени правила (протоколи)
· Протоколите определят какво, как и кога се предава по комуникационните канали
- синтактични – задават допустими формати на данните, кодови системи и нива на сигналите;
- семантични правила – задават инструкции за координация и контрол на процесите и за обработка на грешките;
- времеви правила – контролират съответствието в скоростта и последователността на операциите по предаване и приемане на сигнали
· Разработени са множество стандарти за различните видове компютърни мрежи, типове кабели и т.н.
· Преносната среда може да бъде медна и оптична
· Понастоящем все повече се използват оптичните кабели, съставени от оптични влакна
· Оптичното влакно е тънка, полупрозрачна нишка, обикновено направена от стъклено влакно или пластмаса, използвана за предаване на светлина и светлинни сигнали
· Оптичните влакна могат да бъдат използвани като алтернатива на медните проводници за телекомуникация, защото са гъвкави и могат да бъдат да бъдат свързани заедно с кабел
· Първият трансатлантически оптичен кабел , предназначен за телефонна връзка, е влязъл в употреба през 1988 г.
· По-малък и по-лек от електрическия със същото предназначение – по-малки разходи
· Липса на електрическа връзка
· Липса на електромагнитна интерференция – в една сграда оптичните кабели могат да бъдат поставени почти навсякъде, където електрическите биха имали проблеми
· Разстояния между регенераторите (усилвателите). Тъй като сигналът преминава по комуникационната линия (оптичното влакно и други пасивни възли), той губи от мощността си и нивото на шума се повишава
- Традиционният начин за възстановяване на сигнала е използването на регенератори или усилватели
- При коаксиалните кабели усилватели се използват на всеки 7-8 км
- Системите с оптични усилватели покриват разстояния от около 120 км
Предимства на оптичните кабели
· Отворен капацитет. Максималният преносен капацитет, който има теоретично един инсталиран оптичен кабел, е много голям. Това означава, че могат да бъдат добавяни нови преносни капацитети към вече съществуващи кабели
· По-добра защита на информацията. Въпреки това, по принцип е възможно оптичния кабел да се подслушва. Но това е много трудно и е сравнително лесно да се открият допълнително внесените загуби от прикачена апаратура
IP адрес
· Всеки компютър, свързан към Интернет, има адрес (IP адрес), който определя еднозначно местоположението на компютъра в света
· Адресът е 32-битово число, което се представя чрез 4 десетични числа, разделени с точка: 10.7.3.194
· Всяко от четирите числа се нарича октет и представя един от четирите байта на адреса. Първите два или три октета се използват за задаване на номера на мрежата, към която е свързан компютъра.
· Например, адресите на всички компютри в Интербилд-Варна започват с 10.7.
· За да е използва Интернет, са необходими компютър и програмно осигуряване.
· Всеки компютър може да бъде свързан към мрежата, независимо от модела и операционната система.
· Някои от компютрите, обикновено с по-голяма мощност, се използват за обслужване на други компютри – сървъри.
· Компютрите, които ползват услугите, се наричат клиенти.
· Разработени са специфични програми, използвани от сървърите и клиентите
WWW
· World Wide Web (WWW) – световна паяжина, е хипертекстова система за обмен на мултимедийна информация, съхранявана на компютри, влизащи в състава на Интернет.
· Мултимедийна информация – съвкупност от текст, графични изображения, видеоклипове, звукозапис и анимация
· На 6 август 1991 г. е публикуван проектът World Wide Web
· С това започва бързо нарастване на популярността на Интернет сред обикновените хора.
· Информацията, съхранявана на компютри, влизащи в състава на интернет, се наричат мрежови сървъри (уебсървъри, web servers).
· Началото на WWW е поставено в Швейцария през 1989 г. в института за ядрени изследвания CERN от Тим Бърнърс-Лий, който предлага идеята за разпределената хипермедия. Днес той е ръководител на консорциума предлага идеята за разпределената хипермедия. Днес той е ръководител на консорциума W3C (World Wide Web Consortium), който разработва различни стандарти за WWW.
· Информацията във WWW се представя чрез хипертекстови документи, наречени уебстраници ( или просто страници, webpages), всяка от които се намира на сървър някъде в Интернет и се открива от клиента чрез URL – електронния адрес на страницата.
· Уебстраниците (често погрешно наричани „интернет страници”) се разглеждат чрез уеб браузър програма (накратко браузър, browser, жаргонно: прегледач, прегледачка). Браузърите се свързват и обменят информация с уеб сървърите по специфични протоколи.
· Гръбнакът на WWW е използваният за пренос мрежов протокол HTTP (Hyper Text Transfer Protocol, за прехвърляне на хипертекст) – https://. Версията HTTPS използва криптиране (шифриране) с помощта на SSL или TLS протоколите, което го прави незаменим при WWW-транзакции, изискващи повишено ниво на сигурност – https://
· Символният низ, съдържащ кода на протокола, името на компютъра и указател за местоположението на използвания ресурс, се нарича URL (Uniform Resource Locator) и се използва за еднозначно идентифициране на обекта на информационната операция.
· Напр. https://www.msn.com
· „Под хипертекст аз разбирам нелинеарно писане – текст, който се разклонява и позволява на читателя избор, позволява най-дброто върху един интерактивен екран…, хипертекстът е серия от текстови парчета (chunks – голямо парче дърво, месо, хляб), свързани чрез препратки, които предлагат на читателя различни пътища на движение”, Теодор Нелсън през 60-те
· Уеб браузър – компютърна програма, която се използва за възпроизвеждане на документи с хипермедия и уеб навигация – процес на придвижване от един хипертекст към друг, обикновено следвайки препратките в текста (електронните връзки между части от един и същ или различни хипертекстове). Напр.: Mozilla Firefox, Opera, Safari, Slim Browser, Acoo Browser, Netscape Navigator и др.
· Повечето такива програми поддържат много видове документи и протоколи, но са най-известни с това, че се ползват за достъп до страници в World Wide Web и именно затова се наричат уеб браузъри.
· Уебсайт (или просто сайт, website) се нарича съвкупност от страници за дадено лице или организация, които обикновено са разположени на един мрежов сървър (уеб сървър).
· Интернет – световна компютърна мрежа
· World Wide Web – съвкупност от всички уеб сайтове (което всъщност е част от мрежата).
· Грешката е на Microsoft, които използват термина Интернет за обозначаване на World Wide Web
GOOGLE търсачка
· Името Google представлява игра на думи и произхожда от думата „гугол” (googol), която е математически термин за единица последвана от 100 нули (10100).
· Днес, поради ежедневната употреба в английския език, думата „google” е добавена в Оксфордския английски речник и означава „използване на търсачката на Google за намиране на информация в интернет”.
· Google Inc. е американска интернет компания, чиято обявена мисия е „да организира световната информация и да я направи универсално достъпна и полезна за всеки”.
· Google е базирана в град Маунтин Вю, щата Калифорния. Към 31 март 2009 г. в Google постоянно са заети 19 786 служители. Компанията разполага с хиляди сървъри по света, които обработват милиони заявки за търсене ежедневно и около 1 петабайт (1024 терабайта) потребителски данни всеки час.
· Основните и приходи Google получава от главната услуга, която предлага, генериране на резултатите от търсене на текст в световната мрежа.
· Google scollar
Електронна поща
· Електронна поща, също имейл (e-mail или email), е начин за създаване, съхраняване, изпращане, приемане и препращане на съобщения посредством електронни комуникационни системи.
· Терминът се отнася за всички „публични” (общодостъпни) интернет e-mail системи, базирани на протокола SMPT, както и за „частните” (с ограничен достъп) интернет системи, които доста често използват интернет протоколи за вътрешните си e-mail услуги.
· Електронната поща е предшественик на Интернет
· През 1965 г. тя е създадена първоначално като начин множество потребители да комуникират един с друг, влизайки едновременно в един компютър и записвайки съобщения на диск, като имат възможността да ги четат.
· Скоро ел.пощата се развива и позволява съобщенията да се пренасят на различни компютри чрез създадена между тях мрежа.
· Родоначалникът на Интернет – ARPAnet, изиграва огромна роля в подкрепа на развитието на ел.поща.
· През 1969 г. се въвежда знака @, за да се отдели името на потребителя от името на компютъра в адреса на ел.поща. През тези години тя набира популярност и се превръща в най-значителната част на ARPANET.
· Имейлът в бърз и удобен начин за комуникация с други хора.
Функции на електронната поща
· Изпращане и получаване на текстови съобщения (send/receive) до всеки, който има имейл адрес. Съобщенията пристигат във входящата кутия за електронна поща на получателя за секунди или минути – независимо дали се намира в съседната сграда или на другия край на света.
· Електронната поща е двупосочна. Можете да получавате съобщения от всеки, който знае вашия имейл адрес, а след като ги прочетете, да им отговорите (reply).
· Изпращане и получаване на файлове (attach file). Освен текст, с имейлите могат да се изпращат почти всякакви видове файлове, включително документи, картини и музика. Файлът, изпратен в имейл съобщение, се нарича прикачен (attached) файл.
· Изпращане на съобщения до група хора. Може да се изпрати едно имейл съобщение едновременно до много хора. Получателите могат да отговарят на цяла група, което позволява групови обсъждания.
· Препращане на съобщения (forward). Когато се получи имейл, може да се препрати на друг, без да му се отговаря.
· Могат да се изпращат съобщения по всяко време на деня и нощта.
· Електронната поща е безплатна. За разлика от изпращането на обикновени писма, не са нужни марки и такси, независимо къде живее получателят. Единствените разходи са тези, които се плащат за връзка с Интернет.
· За да изпращате, получавате и пишете писма, са ви нужни следните неща:
1. Връзка с Интернет. За да свържете компютъра си с интернет, трябва първо да се абонирате при Интернет доставчик. Той ви предоставя връзка с Интернет, обикновено срещу месечна такса. Освен това имате нужда от модем или друго устройство (хъб, суич).
2. Програма за електронна поща или уеб базирана услуга. Можете да използвате програмата за електронна поща Windows Mail, включена в Windows. Можете да използвате и други програми, след като ги инсталирате на вашия компютър (MS Outlook, Outlook Express). Ако предпочитате, можете вместо това да се абонирате за безплатни уеб-базирани имейл услуги като Gmail, MSN Hotmail или Yahoo! Mail. Тези услуги ви позволяват да проверявате вашата електронна поща с уеб браузър от всеки компютър, свързан с Интернет.
3. Персонален E-mail адрес. Имейл адресът се състои от потребителско име (избран от вас псевдоним, който не е задължително да бъде истинското ви име), знакът @ и името на вашия Интернет доставчик или доставчика на уеб-базирана електронна поща, например monkey@mu-varna.bg. Персоналните имена на потребителите се използват при адресиране на съобщенията, изпращани до тях.
Вируси (неприятелски програми)
· Вирус – всяка програма, която не може да съществува самостоятелно, а се „захваща” за някой (обикновено изпълним) файл на диска ни и при определени условия започва да върши действията, за които е създадена. (може да са от невинни – пуска музика или някакво съобщение, до изключително вредни – да заличи данните на диска ни, да променя файлове така, че да не могат повече да се използват и т.н.)
· Разпространяването е лавинообразно и се заразяват все повече програми, което може да доведе до пълното блокиране на системата.
Видове неприятелски програми
· Spyware – шпионски софтуер, наблюдаващ работата на системата ни и изпращащ данни на определено място. Например някои фичми използват такива нелоялни средства, за да проучат вкусовете на потребителите според сайтовете, които ползват да речем и така определят пазара си
· Adware – пуска нежелани рекламни банери и съобщения
· Worms – червеи – за разлика от вируса, червеят започва да действа, без „събуждането” му да е провокирано от някакви действия на потребителя
· Trojans – троянски коне – обикновено отваря възможност на определено лице – създател или просто ползвател на „троянския кон” да проникне неправомерно в компютъра ви
Защита от вируси
· Използване на програма – антивирус, която има предназначението да изчиства вредните приложения
· Задължително е актуализирането на антивирусните програми, т. е. те да разполагат със сведения и за новооткритите вируси, за да могат да се борят с тях. Актуализацията става през Интернет, обикновено системата сама предупреждава, че са активни ъпдейти, които трябва да си „свалим” (Live Update)
· Panda Antivirus, Symantec AntiVirus, Norton AntiVirus, VirusScan, NOD32 и т.н. SpyKiller, Adware, SpyBot, AntiTrojan…
· „On-line scanner”, който директно тества (сканира) компютъра по мрежата
· Използване на програма-скенер, която е активна за проверка и всичко, което се вкарва в компютъра, минава през проверката й. Така рискът от зараза се намалява многократно.
· Никога няма 100% защита!
· Не се препоръчва да имаме две едновременно активни антивирусни програми на компютъра си, защото често те си противоречат. Може да се използва една инсталирана и някаква онлайн сканираща
· Съществуват програми-предпазни стени (firewall), които дават определена защита (блокират и/или не допуснат вируси и троянски коне, ако бъдат настроени правилно.
· Norton Internet Security, вградените в новите версии на Windows (XP) предпазни стени и т.н.
· Търсачките също връщат множество резултати по ключова дума “firewall”. Съществуват и безплатни
· Изборът на защита изцяло зависи от потребителя
- Актуализиране (ако не е автоматично) на антивирусните дефиниции
- Предпазване „нежелана поща” – спам
- Неотваряне на съмнителни e-mails и т.н.
Компютър, ОС, хардуер, софтуер, DOS
· КОМПЮТЪР – Електронно устройство, което може да изпълнява инструкции за приемане на входни данни, да обработва тези данни и да произвежда информация
· Логически имена на устройствата:
- А - В - дискетни устройства
- C: - Z: - дискове
· Софтуер
ü Системно програмно осигуряване
- Операционна система
- Системни помощни програми, редактори, компилатори, библиотеки и др.
ü Приложно програмно осигуряване
- Стандартно приложно програмно осигуряване
- Програми, разработвани за конкретно приложение
· ОС – Определение: Интегрирана система от програми, които управляват:
- Операциите на централния процесор
- Паметта
- Входно-изходните операции
- Осигуряват поддържащи услуги при изпълнението на приложните програми на потребителя
· Операционни системи
ü Според интерфейса
- Знаков интерфейс - всички команди към ОС се задават (изписват) ръчно от потребителя. Използва се определен формат на задаваните команди MS
• MS DOS
• UNIX
- Графичен интерфейс (GUI - Graphical User Interface). ОС с графичен интерфейс използват менюта, прозорци, икони, които в общия случай се избират с помощта на "мишка"
• LINUX
• WINDOWS
ü Многопотребителска ОС (Multi-user) – позволява няколко потребителя едновременно да използват един и същи компютър
- Linux
- Unix
- Windows 2000 и следващи
ü Мултипроцесорна (Multiprocessing) ОС – ОС, която може да поддържа и използва повече от един компютърен процесор
- Linux
- Unix
- Windows 2000 и следващи
· Процесор - GHz
• Оперативна памет -1024... MB... GB
• Дискета - 1.44 МВ
• Твърд диск - десетки - стотици GB
• Оптичен диск - 600 МВ - 1 GB, 4-5 GB......
• Флаш памети - 32 МВ - 4 - 8 GB.. .64GB...
DOS разделя магнитния носител на писти и сектори с фиксирана дължина (512, 1024 В)
ОС или устройството групира секторите в кластери
DDR- SDRAM – Double-data-rate synchronous dynamic random access memory (184 pins) - динамична памет с произволен достъп
Флаш-памет – разновидност на енергонезависима препрограмируема памет. Реализира се върху полупроводникови чипове по планарна технология. Като елементарни клетки за съхранение на информацията се използват полеви транзистори. Флаш-паметта може да бъде прочетена произволен брой пъти, но записването в нея е ограничено (обикновено около 10 000 пъти). Причината е, че за извършването на запис е необходимо отначало да се изтрие участъкът от паметта, а участъкът може да издържи само ограничен брой изтривания. Тъй като изтриването става на цели участъци, не е възможно да се замени само един бит или байт, без да се изтрие целият участък. Предимствa на флаш-паметта
- пред RAM и DRAM паметите -енергонезависимост.
- пред твърдите дискове, CD, DVD - отсъствието на движещи се части.
- компактна, евтина и предоставя по-бърз достъп.
Недостатък в сравнение с твърдите дискове е относително малкият обем. Обемът на големите флаш карти е около 8GB. Има и по 64 и повече, но са пo-скъпи. Приложение:
- Във вид на флаш-карти в портативни устройства, работещи с батерии – цифров фотоапарат и видеокамера, цифров диктофон, MP3-плейър и др.
- Във формата на USB флаш се използва за съхранение на информация в компютрите.
· Оптичен диск
- Данните се съхраняват под формата на отвори или бабунки по гладка повърхност, обикновено около единичен спираловиден канал, който покрива цялата записваема повърхност на диска.
- Достъпът до данните се осъществява, когато специален материал върху диска (обикновено алуминий) се осветява с лазерен диод.
ü Първа генерация (CDR) - използват инфрачервен лазер като глава за четене, което ограничава капацитета на диска до 700 МВ за 12 см компакт диск.
ü Втора генерация (DVD) - използва се късовълнов червен лазер, което позволява изгаряните от лазера отвори да са по-малки, а от тук по-голям капацитет 4.7 GB за 12 см компакт диск; двуслоен 8.5 GB.
ü Трета генерация - все още в разработка. Използва се късовълнов червено-виолетов лазер, което позволява още по-голям капацитет (над 50GB). Еднослоен Blu-ray Disc може да съхранява 25 GB, а двуслоен Blu-ray Disc може да съхранява 50 GB.
ü Очаква се капацитетът на оптичните дискове да се увеличава и с помощта на различни техники за компресиране на записваната информация (MPEG-4).
· DOS - структура
ü Програма за начално зареждане (в Boot сектора)
ü Три управляващи компоненти:
- IO.SYS (IBMBIO.COM) – базова в/и система на DOS -драйвери за в/и устройства – интерфейс между драйверите на устройствата и другите хардуерно зависими процедури;
- MSDOS.SYS (IBMDOS.COM) – програми за управление на достъпа до файлове
- COMMAND.COM – команден процесор: приема, обработва и контролира командите на потребителя
ü Набор от обслужващи програми (самостоятелни файлове)
- CONFIG.SYS и AUTOEXEC.BAT
ü Две нива на системния софтуер
• BIOS – вграден в чип специален софтуер, който осигурява връзка между основните хардуерни компоненти и ОС
- Изпълнява процедура за диагностика на хардуерната система
- Стартира ОС (чете BOOT сектора в паметта и му предава управлението за да зареди останалата част от ОС)
- Зарежда програмите за управляване на прекъсванията и драйверите на хардуерните устройства (осигурява достъп на ОС до различните устройства: клавиатура, монитор, оперативна памет; дискове; серийни и паралелни портове; часовник)
- Копира се в оперативната памет
• Операционна система – под чието управление се осъществява работата на приложните програми.
· Файлове и файлова организация
ü Файл - именована съвкупност от данни, които се съхраняват върху външно запаметяващо устройство и са групирани заедно с цел управление на достъпа до тези данни
ü Видове:
- Документ
- Изпълнима програма
- Директория
- Служебен (системен файл)
- Програма
- Обектен код
· Основни функции на DOS
ü Контролира и управлява всички функции и процеси в компютъра
ü Управлява обмена между процесора и периферните устройства
ü Осигурява възможност за общуване между приложните програми и модулите на апаратните средства (драйверите)
ü Осигурява интерфейса между компютъра и потребителя
· 4 типа сектори
ü Запис за начално зареждане (BOOT) – нулев сектор на нулевата писта
ü 2 таблици за разпределение на дисковото пространство (FAT)
ü Главна директория (\)
ü Сектори с данни
· DOS - видове команди
ü Вътрешни (резидентни) – по-често използвани команди, които се зареждат при стартиране на ОС и са на разположение за използване по всяко време.
ü Външни (трансцедентни) – зареждат се в оперативната памет само при изпълнение, след което се изтриват автоматично от нея. Това се прави за икономия на памет.
· DOS – файлова структура
ü Име – последователност от 1 до 8 символа
ü Разширение – състои се от 1 до 3 символа. Най-често се определя в зависимост от предназначението на файла.
· Стандартни разширения:
ü COM - команден файл
ü EXE - изпълним файл
ü BAT - файл от команди
ü TXT - текстов файл
ü DOC - текстов файл
ü BMP - графичен файл
ü JPG - графичен файл
ü PAS - програма на Паскал
Файловете с разширения EXE, COM и BAT могат да се стартират (изпълнят), като се запише името им и се натисне Enter.
ü За посочване на няколко файла – в имената и разширенията се използват глобалните символи "*" и "?"
- "*" – замества произволен брой знаци
- "?" – замества един произволен знак в дадена позиция
· Стартиране на MS DOS
ü Стартиране – в Windows XP – Start/Programs/Accessories/Command Prompt
ü С:\> – промпт (индикация за готовност). Започва с текущото устройство, после текущата директория и знак >, след който се пишат командите.
· Изпълнение на вътрешни команди – общи сведения
ü Всяка команда се изпълнява след натискане на ENTER. Командите могат да се пишат с малки и главни букви.
ü Съобщението „Bad command or file name” означава, че сте задали грешна команда или сте посочили име на файл, който не съществува.
ü CLS – Clear Screen, изчиства екрана. След изпълнението най-горе на екрана остава само промпта
ü VER – Version, версия. Извежда на екрана версията на заредената ОС
ü DATE – извежда текущата дата и дава възможност за промяната й. Новата дата трябва да се въведе в посочения формат. Ако се натисне само Enter, датата няма де се промени.
ü TIME – извежда текущия час и дава възможност за промяната му аналогично на DATE. Съобщението „Invalid time (date)” означава, че е въведена грешна дата или час.
ü DIR – Directory: извежда на екрана съдържанието на текущото устройство и директория
- Параметри на DIR
ü /P – извежда страница по страница, като след всяка извежда съобщението „Press any key to continue...”
ü /W – извежда само имената на файловете. Имената на директориите са в скоби.
· Команди на DOS
ü Елементарни: CLS, VER, DATE, TIME, PROMPT $x (C:\>)
ü За работа с дискове: DIR, FORMAT, CHKDSK, SCANDISK, SYS
ü За работа с файлове: COPY, DEL (ERASE), UNDELETE, REN, TYPE
- >copy myfile.doc c:\pisma\
· Предимства на DOS
ü Популярност
ü Много приложения
ü Лесно се използва
ü Работи на евтини компютри
ü Стабилна
· Недостатъци на DOS
ü Има директен достъп само до 640 КВ оперативна памет (конвенционална памет)
ü Еднозадачност
ü Знаков интерфейс
· UNIX
ü Създадена преди около 40 години от Bell Labs
ü Все още се смята за една от най-мощните и гъвкави операционни системи в компютърния свят.
ü Популярността й се дължи на редица фактори, включващи
- възможността й да върви на различни машини, от микрокомпютри до суперкомпютри,
- както и лесното й адаптиране от различни производители.
ü Използва се основно в университетите, банките, търговията
ü Изключително стабилна
ü Тежък знаков интерфейс
· LINUX
ü Линукс е операционна система – нещо като Windows, но доста по-добро.
ü Освен за сървъри Линукс е подходящ и за крайни потребители благодарение на огромния брой графични приложения.
· WINDOWS
ü От края на 1980-те
ü До версия '98 – среда за работа на различни приложения
ü След '2000, Windows 2000, Millennium, XP, XP Professional, Vista (2006) – операционна система
v Предимства
• Многозадачност
• Графичен интерфейс
• Използва всичката оперативна памет
• Използване на едни и същи данни от различни приложения
- CLIPBOARD
- DDE - Dynamic data exchange – свързване на две и повече приложения
- OLE - Object linking and embedding – свързване на данни от различни приложения (+ редактиране)
ü Предимства - ХР
• Средства за защита от вируси и неправомерен достъп (Windows security system, Windows Firewall)
• Средства за свързване и използване на безжични мрежи
• Бърза и лесна настройка и включване на нови устройства и приложения
• Лесен за използване
ü Предимства - VISTA
• По-лесно и бързо търсене Instant Search
• Нови средства за защита Windows Defender, anti-spam filters, and Parental Controls.
• Автоматично архивиране, Performance Self-Tuning, and built-in diagnostics
• Windows Media Center – възможност за гледане на TV, музика и т.н
• Още по-мощни мрежови функции
ü Предимства – WINDOWS 7
• Action Center - обобщава всички аларми и съобщения, вместо непрекъснато да се появяват по екрана
• Удължен живот на батерията (лаптоп)
• По-бързо стартиране, преминаване в stand-by и изключване
• Усъвършенствани възможности за разпознаване на почерк
• Touch-screen (при наличието на подходящ монитор)
• Device stage - възможност за по-добро управление и контрол на устройствата
• Подобрени прозорци и възможност за по-бързо и ефективно използване на менюта
ü WINDOWS 8
• Опростена, мобилна, достъпна, гъвкава;
• Подобрен сензорен интерфейс и поддръжката на малки екрани;
• Ускорено зареждане на ОС чрез комбинация от функции за излизане от системата (log off) и хибернация;
• Стартиране на системата от sleep режим < 1секунда;
• Идентификация на потребителя чрез вградена камера;
• “Windows Store”
v Недостатъци
• "Увисване" (Неотстраними грешки)
• Изисквания към конфигурацията на компютъра
От тук можете да свалите информацията по-горе в текстови документ: dox.bg/files/dw?a=a74b721400
Excel: диаграми
1.Column-стълбчести,колонна,-за сравняване на категории от данни една със друга –вертикална.